САФИРЯ̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; сафиря̀сам се, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Идвам на себе си; свестявам се, съвземам се, окопитвам се. Със сковани движения и треперейки се добрах до място, където не валеше и зачаках. Скоро пристигна и Мартин. Въпреки студа, свалихме гащеризоните и изцедихме долните си дрехи. Допряхме гръб в гръб с надеждата да се стоплим. Най-сетне като че ли се сафирясахме. А. Жалов, ПБ, 109. Неда: – Я се сафирясай и се огледай хубаво, кому е до съд на този огън? Н. Каралиева, ДП, 30.
– От араб. през тур. sefer.